Игри

Информация за страница Мирково

      Село Мирково е населено място на територията на софийска област и е известно с това, че е административен център на едноименн  община. Тя от своя страна включва още много на брой села, сред които Бенковски, Каменица и други. Западната златишко – пирдопска котловина е мястото, което може да се посочи като най-точно спрямо местоположението на селото. То също така се намира в полите на Стара планина, лежащо на подбалканския път. Дистанцията до столицата София е относително малка – само 63 километра. С автомобил такова разстояние е възможно да бъде взето за по-малко от един нормален астрономически час със средна скорост. Централна автогара София предлага редовни автобуси до село Антон, а от там се стига лесно до мирковското населено място. Споменатите автомобили също са вариант, но има и начини на достигане като се ползват услугите на жп линиите. Връх Баба, намиращ се в Стара планина, се издига на север от селото, което е изходен пункт за хижите Мургана и Чавдар.               

     Историята на Мирково датира още от дълбока древност, като има свидетелства за поселения от ранните човешки периоди. Например в намиращата се на три и половина километра от селото местност Могила, има следи от селище от епохата на неолита. Тракийски селища преобладават в други три местности, намиращи се пак близо до селото. В Таушаница пък има светилище от християнски тип, а това е най-разпространената религия не само у нас, но и в други страни, и то много отдавна. Някои паметници от епохата на Българското средновековие също са разкрити близо до селото и първият открояващ се монумент е църквата Свети Георги, за която се предполага, че е построена някъде в периода 12-ти или 13-ти век. В местността Градище има крепост, служила като охранителен пост на прохода към Етрополе. Селото за пръв път се споменава в два регистъра от времето на османското робство – съответно през 1430-та и 1571-ва година. През 1825-та година се стига до откриване на селско килийно училище – това е епохата на Възраждането, а само пет десетилетия по-късно жители се включват активно в национално – освободителните борби. Местни мъже влизат в редиците на четите на Ботев, Хитов и Бенковски.

      В решаващата руско – турска освободителна война, завършила за нас на 3-ти март 1878-ма с Берлинския конгрес, се включват общо 38 жители на село Мирково. Точно в освободителната за страната година, в селото започва да функционира първата пивоварна. Нейн съдъжател и собственик е Иван Маслев. После, пет години по-късно, фабриката бива преместена в София точно до Солни пазар. Не стихва културният и друг вид подем за жителите на селото – през 1884-та се стига до откриване на дружество Искра, а през 1908-ма година отваря врати читалище Просвета. Тази година също е паметна за страната, защото тогава на 22-ри септември е обявена националната ни независимост. Двете културни институции само година по-късно, през 1909-та, решават да се обединят в читалище Христо Ботев. Първата българска кооперация е основана в селото през 1890-та от Тодор Влайков и Тодор Йончев. Тя носи името Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество Орало, а през 1914-та като приемник на Орало е създадена кредитна кооперация Пчела.

eXTReMe Tracker